Издание за маркетинг, реклама и финанси.

Начало » развитие

развитие

Начинът на Джеф Безос: Как да изградиш своето бъдеще?

През годините много хора се съмняваха в Джеф Безос и Amazon. Днес той е най-богатият човек на платената и докато неговият образ в медиите е колкото лош, толкова и добър, едно е сигурно – никой вече не се съмнява в основателя на Амазон, компанията гигант в момента.

Това казано, първите 20 години за компанията нещата са различни. В първите си години Амазон изобщо не реализира печалба, сякаш липсва фокус, а корпоративната им оценка била общопризната като незасегната.

И все пак, ако действително си обърнал внимание на това, което казваше Безос по това време, добре знаеш, че никоя от тези критики няма значение.

Той имаше проста, но много ефективна система за вземане на решения, която почти гарантира, че това, което той прави, е точно това, което трябва да прави. Светът гледаше дъската му за шах, докато той играеше играта.

Основата на тайната му е, че той е на съвсем различен времеви хоризонт. Не го е грижа да спечели за период, определен от някой друг, независимо дали това са медиите или Уол Стрийт; по-скоро той обръщаше повече внимание на собственото си нещо днес, докато неотклонно се съсредоточава върху утрешния ден.

Наблюдавайки и знаейки това, ако има едно умение, което отличава Джеф Безос от другите ефективни главни изпълнителни директори – и наистина от повечето хора като цяло – това е способността да взимаш оптимални решения в лицето на бъдещето, което не се разбира напълно.

Повечето от нас трябва непрекъснато да вземат подобни решения и тези решения са изключително важни и последствията от тях могат да се размият в продължение на десетилетия.

Създаването на рамка е изключително важно. За щастие може да си откраднем нещо от него.

Визията като насочена ориентация

Най-големият парадокс, с който се сблъскваме при вземането на решения, е, че сме принудени да взимаме решения за нещо, което все още не съществува.

Кой ще каже, че ще бъдеш също толкова доволен от избора си на професия от колежа или човека, за когото решаваш да се ожениш/омъжиш след 10 години, когато вече си напълно различен човек живеещ в друга реалност?

Всъщност шансовете са, че няма да бъдеш. Нещата се случват и хората се променят. По-важното е, че бъдещето е непредсказуемо. То все още не съществува. Живеем в сложен свят с безброй многобройни променливи, които взаимодействат помежду си, за да ни отведат по определен път. И поради този факт, има широко разпространение на вероятностни резултати, които могат да възникнат.

 И все пак, без дългосрочен компас, който да ни води, е много трудно да бъдем преднамерени за нашите ежедневни действия. Трябва да имаме груба представа за това къде искаме да бъдем след 10 до 20 до 30 години. Трябва да направим нещо.

В този случай, решението не е специфична визия или външен показател за успех, а обща насочена ориентация, основана на доказателствата от нашето минало – нищо прекалено специфично, но все пак нещо, за което си струва да се стремим.

Когато става въпрос за вземане на най-важните и най-дългосрочните решения, Джеф Безос има просто правило, което е доста полезно:

“Фокусирай [своята визия] върху нещата, които няма да се променят.

В Amazon, това означава, че всичко е изградено въз основа на тяхната стойност за клиентите. Те не се опитват да се хвърлят във всяко модерно нещо, защото просто не знаят кое точно ще има значение. Обаче знаят, че след 20 години клиентите ще искат по-бързи доставки и по-евтини продукти. И така, могат да изградят бъдеще около фокусирането върху това знание.

По същия начин, ако си на 30 години, може да не си в състояние да кажеш точно как утре ще се развие твоят личен вкус, но може да си сигурен, че ако си се радвал на творчеството си 20 години от живота си, вероятно в следващите 20 това няма да се промени. И заради това, можеш да изградиш кариера на база на това нещо. 

Осигуряването на дългосрочен фокус ти дава по-голям контрол върху продукта на твоите действия, но това няма значение, ако нямаш стабилна ориентация. Единственият начин да получиш такъвм е да определиш коя част от теб ще остане непокътната.

Бавното направление на барникането

След като вече си решил за посоката на насочване, фокусът се приближава към целта си. Всъщност, трябва да разбереш стъпките, които трябва да предприемеш, за да стигнеш до там.

Проблемът в този момент е, че ако насочената ти ориентация не е прекалено специфична – не трябва да бъде – и ако това е дълъг, дълъг изход – както трябва да бъде – тогава е трудно да се върнем назад, за да определим ясни дневни стъпки за действие.

Освен това, може да е невъзможно да се знае откъде точно да започнеш. Лесно е да решиш, че искаш да бъдеш запомнен като велик художник в рамките на следващите 30 години, но как решаваш какъв вид художник ще бъдеш или подробности как ще се подобриш?

Отговорът е изненадващо прост. Тествай и след това го остави; барникни и след това отнов изгради.

Много хора правят грешката рано в живота си да вземат голямо решение и да поемат по един път и да се придържат към него. Това обикновено не е оптимално, защото отново е трудно да разбере от какво точно имаме нужда или искаме, докато не го имаме.

Това, което наистина искаш, е да изследваш много различни пътеки и след това да експериментираш с всяка една от тях. Ако нещо работи, продължавай да правиш повече от него. Ако това води до неуспех, използвай този провал като информационна точка, за да определиш опциите си. По този начин ще се възползваш както от ползата от стратегията, така и от случайността по едно и също време.

Докато основната ценност на Amazon винаги е била мания за клиентите, те знаят, че могат да стигнат до там чрез различни средства. И въпреки че започнаха да продават книги и други стоки на дребно, те също така се стараеха да експериментират и да изследват в други аспекти като cloud computing, маркови хардуерни устройства и т.н.

Днес значителна част от приходите им и голяма част от тяхната рентабилност всъщност идва от привидно случайни залози като cloud computing.

Ако не бяха тръгнали по пътя на преждевременното избиране на една или две конкретни пътеки, те нямаше да имат неуспех от телефона Amazon Fire, но също така нямаше да стартиерат AWS, което донесе 20 милиарда долара през 2017 година и Amazon Prime, която вече има над 100 милиона абоната. 

Тъй като бъдещето е непредсказуемо, в краткосрочен план бърникането дава възможност да се изследват многото различни пътища, за да се види кой работи, както нещата се случват в реално време, а не чрез ненадеждни прогнози.

Светът непрекъснато се променя. За да се справим, трябва да си позволим да бъдем гъвкави.

Какво да не правим

Интуитивният подход, в който много хора трябва да планират бъдещето си и да изберат конкретна средносрочна цел и след това да работят за реализирането на тази цел. Проблемът обаче е, че средносрочните цели не позволяват гъвкавост. Те често са прекалено дефинирани, което е проблем, когато се справяш с несигурността, а и са прекалено кратки, което прелива търпението.

Макар, че може да се окаже, че наличието на ориентация за следващите ти 30 години може по-трудно да се оправдае, отколкото 5-годишния план. А истината е, че дългосрочния хоризонт ти пречи да направиш правилни краткосрочни избори, но по-важното е, че ти дава повече контрол над непредсказуемост на случайността.

Именно поради тази причина хората се съмняваха в Безос и Амазон през всичките тези години. Те бяха прекалено съсредоточени върху резултатите от едно тримесечие, а по време на процеса те не успяха да видят колко добри са били тези резултати в дългосрочен десетгодишен план. 

Лесно е късметът да се обърне срещу теб в краткосрочен план, но пък е просто невъзможно да се постигне провал, ако си решил да работиш 30 години с идеята да изпълниш дългосрочните си цели.

Живеем в един динамичен и променящ се свят и единственият начин да вземем ефективни решения е да избегнем статичните рамки. Трябва да позволим известна гъвкавост и откритост в начина, по който взимаме решения.

Бъдещето може да бъде непредсказуемо, но това не означава, че не можем да го оформим.

Виктория Петрова: Чест и удоволствие е да работя в Клуб Маркетинг

Настъпи края на годината, но ние продължаваме упорито да работим и преследваме целите си. По-рано през тази година стартирахме една серия от интервюта с млади личности, които смятаме, че имат какво да кажат. Все пак те са бъдещето на страната ни.

Първият ни гост беше маркетинг специалиста Иво Илиев, а след това дойде ред и на Иво Димитров – “програмистът на мозъци”.

Сега е време за третият ни гост – Виктория Петрова, която е председател на Клуб Маркетинг, мандат 2016/2017 година.

Представи се с няколко думи на читателите на Marketking.bg

Никак не обичам да се събирам в няколко изречения просто защото не мога. Вярвам, че съм идейна, работлива, инатлива, отзивчива, находчива, откровена, но може би тези  около мен имат по-ясна представа. Със сигурност обаче сме на едно мнение, че хич нямам усещане за ритъм що се отнася до танците.

Какво е за теб да си председател на Клуб Маркетинг към Катедра Маркетинг в Икономически Университет Варна? Разкажи ни малко повече за това, което правите в клуба.

В Клуб Маркетинг, като клуб по интереси към ИУ-Варна, се стремим да развиваме дейностите си всестранно, за да задоволим любопитството на колегите си. Можете да ни заварите да работим по организиране на отворени събития с гост-лектори, най-често представители на бизнеса, на различни теми, полезни практически обучения и още куп интересни проекти. Като председател, за мен е важно да оправдая доверието на колегите си, създавайки условия за тяхното развитие извън учебната среда. Но освен голяма отговорност, да ръководя екип от млади, умни, талантливи и амбициозни хора е истинска привилегия и удоволствие.

Виктория, учиш Маркетинг в Икономически Университет Варна. Какво е мнението ти за българското образование и как смяташ, че може да се подобри?

Факт е, че в почти всичко винаги може да бъде и по-иначе, но точно така се прогресира, когато го има желанието да сме по-добри. Като студент в ИУ-Варна вече трета година, бих казала, че съм по-скоро доволна от получените знания до тук. Голяма част от преподавателите наистина имат желанието да споделят опита си със студентите и да направят занятията по-практически насочени, нещо, което може би е липсвало преди.

С какво се гордееш в живота си?

С постиженията на любимите ми хора, че се боря за това, в което вярвам, че колкото и пъти да ми се наложи да започна отначало, ще го направя.

Коя е любимата ти книга? А коя четеш в момента?

Трудно е да избереш любима книга, но някои, към които обичам да се връщам често са ”Братята с лъвски сърца” на Астрид Линдгрен,  ”Крадецът на книги” на Маркъс Зюсак, великолепният сборник с приказки на Оскар Уайлд, сборник с разкази от Мопасан и още няколко други. Макар и привидно детски, това са възхитителни книги, които затрогват и възпитават. В момента чета ”Бавният валс на костенурките” от Катрин Панкол.

Сега ще те питам един стандартен въпрос при интервютата за работа. Къде се виждаш в следващите 5 години?

Ако искате да Ви отговоря като на интервю при евентуален работодател, бих казала, че се виждам на хубава позиция в дадената компания, с подходящо обезпечение, възможност за личностно развитие и куп такива. Но ако искате да Ви отговоря съвсем искрено, то се надявам да съм здрава, заобиколена от близките ми, и достатъчно смела да следвам мечтите си.

Разкажи ни за бъдещите си проекти и цели. А мечти?

Скоро ми предстои пътуване в чужбина с учебна цел. Ще прекарам приблизително три месеца в една много непозната, но и също толкова красива и просперираща страна и се надявам да попия колкото се може повече от културата и знанията, които ще ми предложат там. Остават разбира се и задълженията ми спрямо клуба по Маркетинг и ще се опитвам да помагам с каквото мога. Другото е тайна… дори и за самата мен.

Кой е най-ценният съвет, който си получавала? А кой е най-ценният съвет, който си давала?

Не мога да отлича такъв сред тези, които съм получавала, а от тези, които съм давала ще е най-добре да питате някой от обкръжаващите ме.

Какво те мотивира?

Има различни видове мотиватори. От страх през амбиция, та до крайни срокове, всичко може да те мотивира според ситуацията.

Къде би искала да се развиваш след своето завършване? България или чужбина? Защо?

На този етап след като завърша бих искала първо да опитам в България. Все си мисля, че за един знаещ, способен и целеустремен млад човек може да се намери прилична работа, която да е и удовлетворяваща. Но кой знае.

Искрено благодарим на Виктория за включването. Пожелаваме всичките й цели и мечти да се осъществят, а след връщането й от Финландия да бъде още по-амбицирана да постави клуба по маркетинг на върха.