Издание за маркетинг, реклама и финанси.

Говори ми…

Начало » Говори ми…

Езикът се променя в съответствие с времето и постоянно има нужда от нови думи и изразни средства, за да може да отразява адекватно модерната реалност, в която живеем.

Голяма част от новите думи и изрази, които ползваме днес като “потърси в Google” или “флаш памет”, си имат своето просто обяснение – досега не са съществували като понятия и са били директно внесени от английски. По същия начин думи и изрази отпадат и впоследствие изчезват от езика (като “обущар”, “магнетофон”, “касетофон”).

Всъщност кога за последно сте чули някой да каже “ще ти пратя факс” или “бих ли могъл да ви поканя на танц?” – надявам се, последното да не е свързано с факта, че вече наистина  никой не иска да танцува с мен! Това, което искам да отбележа, е, че той в действителност е като жив организъм и постоянно се развива, адаптира и усъвършенства.

Именно благодарение на езика можем да се разбираме и общуваме един с друг, но само при условие, че смисълът, вложен в изказа ни, има едно и също значение както за нас, така и за онези, за които е предназначен. Когато “домат” си значи “домат”, а “глупав” – “глупав”, и това винаги си е било така. Само дето в днешно време езикът се променя доста по-бързо отпреди (благодарение на глобалната комуникация).

Различните субкултури и поколения се изразяват вече по различен начин. Ако например кажа “Това е супер яко!”, вие ще ме разберете, че нещо много ми харесва, но собствената ми майка би разбрала, че нещо е много здраво. Още по-конфузно би прозвучало “яка мадама” – дали ще ме разберат, че визирам много красива и привлекателна жена, или здрава щангистка или културистка?!

Особено интересен е този факт при комуникация между различни чужди езици. Фразата “голям праз” на български носи съвсем различно значение в сравнение с буквално преведения вариант на чужд език (който ще определи размера на вида лук).

Аз принадлежа към поколението, известно в Швеция като “иронично”! То включва хора като мен, родени в средата на 60-те. Основната идея е, че “ироничното поколение” използва много ирония, при това непрекъснато. За обяснение ще дам няколко примера.

Ако някой ми каже “Искаш ли да обядваме заедно утре?”, а в действителност никак не ми се иска да обядвам с тази персона бих отговорил: “Ама разбира се, би било фантастично!”, но всъщност смисълът зад думите би бил: “Абе ти тъп ли си, или какво?”.

И ето тук вече виждате как се формира проблем, особено ако този, с когото говорите, е на 6, 7 или по-малко години и наистина ви е повярвал, че ще обядвате заедно. И става все по-заплетено и интересно.

Истинският език вече не се определя от това от коя държава идвате или на каква възраст сте. Истинският нов език е онзи, използван от хората, които се разбират и са свързани по един или друг начин. Една млада скейтърка от Варна говори по същия начин както и някой скейтър от Ню Йорк. И нейният език би бил съвсем различен от този на съседката й на същата възраст, която живее по-надолу на улицата, но учи икономика в университета.

Не, нашата варненка ще говори на езика на “сродните си души”. И тук реално не става дума за български или английски, а по-скоро за новия език на разбирателството. Този нов вид език не се обуславя на исторически или традиционни неща като държави , граматика или майчин език  – тук става въпрос за безгранична комуникация, за споделяне и грижата, породена от общите интереси (“от братството”). Език без физически или мисловни граници.

И хората, които не успеят да проумеят всичко това, ще се превърнат в новите невежи, в глухите и слепите. Компаниите, които не смогнат да се пренастроят към този модел, скоро ще останат само част от историята. Бъдещето не е в това да говориш български, английски или шведски. Бъдещето ще зависи от това доколко добре ще владееш този нов и вдъхновяващ език, които вече ще наричам Разбирателство.

Йохан Карлсон

Покажи любов

Коментирай

Your email address will not be published.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.