/ 

PASSWORD RESET

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.


REGISTER


Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.


Издание за маркетинг, реклама и финанси.

Илон Мъск: Тайната зад невероятния успех

315 0

Илон Мъск се е провалял много повече пъти, отколкото е успявал. Това прави цялата разлика в работата на компаниите му.

Всеки един от нас е чувал поне за една от неговите невероятни компании. Но това, което не чуваме често е за неговия метод на иновация и това, че той критично много се уповава на неуспеха и обратната връзка. Във физиката започва с първия принцип. В математиката, с аксиома. Във философията, с постулат.

Става въпрос за започване с фундаменталната истина и разсъждаването нагоре: преработване от нулата, експериментиране, неуспех, рафиниране, неуспех отново и в някакъв момент успех. Това е нелинеен, но изключително ефикасен път към иновациите, който разчита на това, че е грешно, за да го направи правилно.

Но това не е единствената му тайна. Също така, става въпрос за това защо прави, това което прави?

Историята

Мъск е роден в семейство на баща южноафрикански инженер и майка канадски диетист. Той е на-големия от трите деца. И като млад Илон предпочита компанията на книгите пред това да излиза често навън с приятели. Баща му го описва като интроверт мислител. Прекарвал часове в четене на книги, до които се добирал.

Докато е на 14 години, обаче, той не намира нови отговори. Не може да определи за какво е всичко и търси на места, които да открие истината за себе си. Един ден, с вдъхновението на една книга, той спира да търси отговорите.

Той открива, че е по-правилно да задава правилните въпроси и въпросът, който го насочва по неговия път е този, който задава по-късно в колежа:

“Какво най-много ще засегне бъдещето на човечеството?”

Мъск е изобразяван от медиите като по-голям от живота герой. Той е несравним гений с непоколебима увереност. Когато говори, хората го слушат. И въпреки че похвалите не се пренебрегват, неговият образ е малко изкривен. Той може да върши страхотни неща, но той не е готин и не му пука за подобни глупости. Неговият успех се крие в това, че той е практичен и има уроци в мисловния процес, от които можем да научим много. Нека си вземем, каквото можем.

Стойността на дълбоката ангажираност

Илон Мъск задава големи въпроси, които му помагат да дефинира своите цели. Но тези цели не е нужно да са големи колкото спасяването на планетата, за да са достатъчно важни. За повечето от нас, целите са нещо лично и те не засягат някой друг освен нашата си реалност. За съжаление, именно за това те са толкова трудни за реализиране. Лесно е да поставим себе си долу.

През 2015 година, Калифорнийският университет в Санта Барбара публикува изследване в American Economic Journal, където се илюстрира именно това твърдение.

Те следват навиците на работа на високопоставени лица в компании от списъка Fortune 500 и измерват честотата на употреба на фитнеса на тези хора в период от четири седмици. Една група получава финансови стимули за присъствието си, а друга трябва да подпише договори за ангажимент да дари пари за благотворителност поради липса на присъствието си във фитнеса. Резултатът? Финансовите стимули работят, но само в краткосрочен план. Те не повлиявят на поведението след прекратяването на наградата. От друга страна, изследователите установяват, че договорите за ангажименти са вдъхновили дългосрочната промяна в поведението на мениджърите, дори години след края на експеримента.

Когато хората се чувстват отговорни да действат по причина, различна от историята на повърхността, мотивацията им е значително подобрена.

Цели се в мечти по-големи от самият теб

Малко вероятно е Илон Мъск да е подписал договор за ангажимент, но има паралели между това как той формулира целите си и влиянието им върху нивото на стремеж и решителност, които е показал в усилията си. Мъск смята, че за да се намали вероятността от евентуално изчезване, човечеството трябва да бъде многопланетен вид. Поради това създаването на колония на Марс е дългосрочната цел на SpaceX – неговата ракетна компания. Четейки това, ясно е, че шансовете са подредени срещу него. Но по някаква причина той продължава да се появява и дори има история на предаване.

Защо и как? Неговите цели не са за него. Той може да не е обвързан с договор за поемане на отговорност, но той държи отчет пред тях в медиите и в кръга на действителността си. Става дума за отговорността, че е посветен на човечеството и това е много по-голямо от него.

Това не означава непременно, че трябва да оформиш навика си за пушене, като престъпление към майката природа, за да се мотивираш да предприемеш действия. Но можеш да започнеш да си задаваш въпроса “защо”. Защо искаш да се откажеш от пушенето? Ако това е по здравословни причини, защо е толкова важно за теб? Може би искаш да си наоколо, за да видиш как децата ти стават възрастни, или може би не искаш преждевременно да се сбогуваш със съпруга/та си. Така или иначе, имаш дълбок ангажимент към твоето си “нещо”.

Възползване от концепцията за потока

Най-сигурният начин да убием мотивацията е да се опитаме да се справим с нещо извън нашите възможности. Лесно е да се избегне, нали? Не винаги. Всъщност, повечето дългосрочни цели изискват умения, които нямаме, когато определяме целите.

Mihaly Csikszentmihaly е унгарски психолог, който изучава щастието през последните пет десетилетия. Той е един от водещите изследователи в психологията и работата му върху концепцията за потока е изключително влиятелна.

Потокът се получава, когато сме напълно ангажирани в това, което правим. Това е състояние на ума, когато интензивният фокус върху дадена задача води до пълно потапяне в настоящето. Миг на възприеман контрол и пълна липса на самосъзнание. Тук откриваме художници и спортисти, когато се занимават със своите неща почти автоматично.

За да се развие състояние на поток, обаче, въпросната дейност трябва да бъде на оптимално ниво на трудност по отношение на личните умения. Ако е прекалено лесно, отегчаваме се и това не вдъхновява действие. Ако това е твърде трудно, ние се вкарваме в състояние на безпокойство, което убива мотивацията.

Стратегията на Тесла

Първата мисия на Tesla, компанията за устойчива енергия на Мъск, е “да ускори появата на устойчив транспорт, като привлече внимателни масови пазарни електрически автомобили на пазара възможно най-скоро”. Това е възвишена цел и е нещо, което е извън обхвата на уменията и ресурсите, които имаше, когато компанията стартира. Всички смятаха, че Илон е луд. Но това изобщо не го спря, дори напротив. Той раздели концепцията на три малки части.

Първо, той се устреми да привлече вниманието на хората, като докаже, че електрическите автомобили могат да бъдат секси и функционални чрез изграждането на спортен автомобил от висок клас. Второ, той насочи вниманието си към сглобяването на по-достъпен луксозен автомобил, за да събере пари за бъдещи разработки. И накрая, и от 2017 година, Тесла бързо инвестира в производството на Модел 3 – 35 000 доларов автомобил за масово потребление.

Ако Мъск не беше нарушил мисията на по-малки, по-фокусирани критерии, вероятно щеше да изчерпи не само ресурси, но и мотивацията си. Би било твърде трудно.

Потокът е за състоянието на ума на дадено лице, но по-широката концепция може да бъде приложена за проектиране на мотивация в пътя към твоите цели. Ако отрежеш по-голямата си мисия в редица важни етапи на оптимална трудност, по-вероятно е да се насладиш на процеса и да останеш в курса.

Прегърни правилния вид неуспех

Провалът има лоша репутация. Тя се възприема като нещо, което трябва да се избягва на всяка цена и повечето образователни системи са предназначени да наказват нещата, които се объркват. Вместо конструктивен инструмент за обратна връзка, провалът се разглежда като противоположност на успеха.

Всъщност провалът не е обратното на успеха, защото не е окончателен. Това е временна липса на успех и разграничението е важно, защото понякога е добре да се впуснеш в липсата на успех.

Ако можеш конкретно да го избегнеш, направи го. Но има моменти, когато цената на провала е твърде висока и си струва да експериментираме с по-голяма предпазливост.

Въпросът е, че страхът от провал не трябва да ограничава действията, а по-важното е, че никога не трябва да спираме с критичното преосмисляне на нещо, което вече сме направили.

Безмилостно търси отрицателни отзиви

Мъск многократно е казвал, че един от ключовете за успеха му е навикът му да разсъждава от първите принципи. На пръв поглед може да изглежда неефективно да се изгради кола или ракета от самото начало, когато вече има доказани методи за това, но предизвикателството на статуквото е точно това, което му е помогнало да намери ефективност там, където по-рано е нямало.

Той се отваря към възможността за провал, започвайки от дъното и постоянно оспорва съществуващите допускания и методи. Като винаги е отворен за отрицателна обратна връзка, Илон Мъск успява да увеличи значително темпото, с което фирмите му се иновират.

Как всичко това е свързано с мотивацията? Директният отговор е, че няма, но там някъде има друга по-дълбока връзка.

Има разлика между безцелно следване на предварително определен път и постигане на напредък. Постигането на дадени цели води до подобрение и ако можеш да внедриш стратегии, за да подпомогнеш процеса, то тогава създаваш позитивна обратна връзка, която вдъхновява.

Освен това, страхът от неуспех убива мотивацията. Като разчлениш идеята и целта на нещо по-малко, помагаш на себе си да достигнеш до крайната цел по-ефикасно.

Евтината грешка и отрицателната обратна връзка не са секси концепции. Всъщност дори, има срам свързан с провала. Но погледни отвъд ирационалите, ще намериш тези инструментида да бъдат едни от най-ефективните в изваждането на причина да останеш в правилната посока.

Всичко, което трябва да знаеш

Илон Мъск вижда човечеството като това, което смята, че трябва да бъде и работи, за да ни доведе там. Въпреки това, което той вече е постигнал, по много начини пътуването му все още е в начален стадий. Вероятно ще минат няколко десетилетия, преди да видим плодовете на труда му. Ще спрем ли да разчитаме в бъдеще на изкопаеми горива? Ще се преместят ли хора на Марс?

Факт е, че е тръдно да се каже. И в двата случая, е нужно някакво високо ниво на постоянство. Постоянство в посоката на неизвестността. И ако има само един урок, който можем да научим от Илон Мъск – то той би бил как да проектираме ефективно тази посока в стремежа да постигнем собствените си цели.

За много от нас липсата на последователна мотивация е последното препятствие, което стои между това къде сме и къде искаме да бъдем. Няма ръководство, което да го подхранва, но като комбинираме успешни казуси с историята, разказана от изследванията, можем да се надяваме да нарисуваме по-ясна картина.

Коментирай

Your email address will not be published.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.